Права и отговорности на ученика
в семейството
Ако децата....
Дороти Нолт
Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.
Училище за родители / Агресивни деца /
За появата на агресивни качества у децата могат да способстват някои соматични заболявания или заболявания на главния мозък, но те няма да бъдат обект на нашето внимание.
За нас е по-важна огромната роля на възпитанието в семейството още от първите дни на живота на детето. Според социолога М. Мид в случаите, когато детето рязко се отделя от майчината гръд и общуването с майката се свежда до минимум, у детето се формират такива качества, като тревожност, подозрителност, жестокост, агресивност, егоизъм. И обратно, когато в общуването с детето присъства нежност, а детето е обкръжено от грижи и внимание, тези качества не се изработват.
Различните особености на средата, в която се намира човек също повишават или снижават вероятността за възникване на агресивни действия. Според психолозите в помещение, където има остри неприятни миризми, цигарен дим и т.н., нивото на агресия е по-високо, отколкото в проветрено помещение.
В семейна среда, в която има агресия, детето е по-склонно да проявява агресия. Когато детето е подлагано на насилие у дома може да се научи да използва насилие в собствения си живот. Децата, които са били свидетели на домашно насилие са по-склонни да прилагат насилие при решаване на конфликтни ситуации и са по-склонни да имат насилствено поведение.
Голяма роля в проявите на агресия имат индивидуалните биологични особености на човека.
Установена е ролята на два химикала – невротрансмитера серотонин и норадреналин в регулацията на агресивните импулси. Много ниските нива на серотонин, който се определя като хормона на щастието, имат връзка с импулсивното поведение и избухливия гняв. Норадреналинът действа като катализатор – високо ниво от този мозъчен химикал се свързва със свръх възбудата, в която личността може бързо да реагира на всяка незначителна заплаха. Затова и ранното изследване е важно за предпазване и установяване на неврохимичния баланс на индивида.
Отрицателните емоции, свързани с драматични раздели, фрустрация (разочарования), стрес и травми могат да предизвикат дълготрайни промени в норадреналина и серотонина на всеки индивид. Деца, които живеят в застрашена среда, под заплаха от насилие, се адаптират, като стават хипер (свръх) предпазливи и хипер реактивни при възприемане на заплахите и могат да станат по-малко способни да контролират собственото си поведение.
Именно тези биологически източници повишават възбудимостт на нервната система и при слабо действие на активната задръжка се забелязват прояви на агресията. Възможно е да има наследствено предаване на нарушения баланс между процесите на възбуждане и задръжка по посока на повишена и слабо контролируема възбудимост. Освен това отбранителният рефлекс е също вроден и при определени социални и обществени условия може да се прояви в агресивност.
По-агресивни са раздразнителните, напористите, склонните към съперничество деца Тези, у които преобладава желание да превъзхождат другите, които се характеризират с нетърпение, високо ниво на враждебност, а също и тези с понижен и повишен самоконтрол. Еднакво важно е както да се знае кое е правилно и кое не, така и да си способен да се самоконтролираш . Изследванията показват, че ранното обучение в самоконтрол има дългосрочен ефект.
За такива деца е много важно да получат ранен емоционален опит за добро поведение и въздържание, т.е. да е налице емоционална регулация. Това не е наследствена способност, но се придобива при контакти с възрастните.
1. Помагайте! Участието на родителите при подготовката за училище е в помощ както на учителите, така и на детето.
2. Осигурете материали и условия за учене вкъщи – лична библиотека или списания на разположение. Четете всеки ден с детето.
3. Давайте добър пример! Покажете на детето със собствените си действия, че му вярвате, че четенето е приятно и полезно. Контролирайте гледането на телевизия, видео и компютърни игри.
4. Окуражавайте детето да дава най-доброто от себе си в училище. Покажете му, че обучението е важно и ценно и че очаквате от него да се справя добре.
5. Ценете образованието и търсете баланс между училищната и извънучилищната активност. Наблягайте на развитието на уменията и знанията, от които се нуждае детето, за да успее в училището и живота.
6. Разпознайте негативните фактори, които оказват влияние върху детето. Работете с него, за да му помогнете да поддържа баланс между отговорностите в училище и извънучилищните ангажименти.
7. Подкрепяйте училищните правила и цели. Внимавайте да не подкопавате училищните норми, дисциплина и цели чрез обидни изказвания, пренебрежително отношение или следване на противоположни правила вкъщи.
8. Използвайте положителен натиск. Окуражавайте детето да даде най-доброто от себе си, но не го притискайте с твърде високи цели или с много активности.
9. Споделете с учителя. Споделяйте с учителя, ако мислите, че има проблем, докато все още има време за разрешаването му. Не чакайте учителят да ви потърси пръв.
10. Приемете отговорността си като родител. Не очаквайте, че училището или учителят ще изземат ролята и задълженията ви на родител. Учете децата на самодисциплина и уважение към другите вкъщи. Не прехвърляйте отговорността за усвояването на тези основни навици върху учителя и училището.